УДОСТОВЕРЕНИЕ от НАП - легализация - преводи - ЦЕНА

Удостоверение от НАП за декларирани данни – ЛЕГАЛИЗАЦИЯ

За признаването на Удостоверение от НАП (Национална агенция за приходите) пред чужди власти, задължително условие е документът да бъде преведен и легализиран.

Изисквания към документа: За легализацията на Удостоверение от НАП за декларирани данни (липса на задължения) издаден в България е необходим оригинал на бланка на НАП с изходящ номер, дата, зелен печат на НАП с подпис и имена на директора, като в нея трябва да бъде посочена държавата, пред която ще послужи удостоверението и годината, за която ще се отнася. Документът трябва да е презаверен в Централно управление на НАП.

Удостоверение от НАП

Презаверено Удостоверение от НАП трябва да бъде преведено от заклет преводач на съответния език на бланка на лицензирана агенция със съответните подписи на заклет преводач и печатите на агенцията – официален превод.

ЦЕНА и СРОК

Агенция ТрансЛег предлага следните варианти за превод и легализация на документа:

Обикновена поръчка – 7 дни

Бърза поръчка – 5 дни

Експресна поръчка – 3 дни

В посочени срокове не включват почивни дни и официални празници.

Цените за легализацията

Цените за легализацията на Удостоверение от НАП зависят от вида на поръчка:

Обикновена поръчка – 50 лв.

Бърза поръчка – 70 лв.

Експресна поръчка – 90 лв.

Цената за превод се таксува по съответният ценоразпис.

Документи издадени в чужбина – ЗАВЕРКА (ЦЕНА, СРОК)

За да бъдат валидни в България и да могат да послужат пред българските институции, издадените от друга държава документи на български граждани следва да бъдат допълнително оформени по определен начин, който зависи от това, дали съответната държава е страна по Хагската конвенция, дали между нея и Република България има влязъл в сила и все още действа Договор за правна помощ или тази държава не попада в нито една от първите две групи държави.

СТРАНИ ПО ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ

Изискване за АПОСТИЛ

Всички издадени от властите в чуждата държава, страна по Хагската конвенция, следва да бъдат оформени с удостоверение АПОСТИЛ (APOSTILLE) поставен от нейното Министерство на външните работи.

Превод на български език

Документите (Удостоверение от НАП), оформени с Апостил, трябва да бъдат преведени на български език по един от двата посочени по-долу начини:

1/ от консулски или дипломатически служител в държавата по произход на документа;

2/ от оторизирана от Министерството на външните работи на Република България Агенция за преводи.

Агенция ТрансЛег e специализирана агенция, оторизирана от МВнР за официални преводи и легализация на документи. Агенцията гарантира на своите клиенти качество на предлаганите услуги, кратки срокове и конкурентни цени.

Заверка на превода

Преводът на документа (Удостоверение от НАП) трябва да бъде заверен от сектор „Легализации и заверки” в Дирекция „ Административно обслужване на български и чужди граждани (АОБЧГ) на Министерството на външните работи на Република България.

Същият режим се прилага и спрямо българските документи, предназначени да произведат действие на територията на някоя от посочените държави – страни по конвенцията.

СТРАНИ, С КОИТО БЪЛГАРИЯ ИМА СКЛЮЧЕНИ ДВУСТРАННИ ДОГОВОРИ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ

За държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ, в които са залегнали текстове за освобождаване на документите от легализация с апостил, издадените от чуждата държава документи следва да носят щемпел на оторизираното в договора ведомство. Така издаденият документ се признава от българските институции и се нуждае единствено от превод на български език и заверка на превода.

Списък на държавите, с които България има подписани двустранни договори за правна помощ:

Австрия

1967, 20 октомври, подписан в София. Договор между Народна република България и Република Австрия. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ“. /в сила от 22.08.1969 г./

Азербайджан

1995, 29 юни, подписан в София. „Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА“. Между Република България и Република Азербайджан. /в сила от 26.09.1997 г./

Албания

2003, 17 ноември, подписан в София. „Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА“. Между Република България и Република Албания. /в сила от 19.01.2006 г./

Алжир

1975, 20 декември, подписан в Алжир. „Договор за съдебна и правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, ТЪРГОВСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА“. Между Народна република България и Алжирската демократична и народна република. /в сила от 01.04.1985 г./

Армения

1995, 10 април, подписан в София. „Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА“. Между Република България и Република Армения. /в сила от 7.12.1997 г./

Беларус

2007, 21 февруари, подписан в Минск. Договор между Република България и Република Беларус. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА“. /в сила от 30.12.2007 г./

Босна и Херцеговина

1956, 23 март, подписан в София. Договор между Народна република България и Федеративна народна република Югославия. „За ВЗАИМНА ПРАВНА ПОМОЩ“. /в сила от 26.01.1957 г./

Виетнам

1986, 3 октомври, подписан в София. Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ дела. Между Народна република България и Социалистическа република Виетнам. /в сила от 5.07.1987 г./

Грузия

1995, 19 януари, подписан в София. Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА. Между Република България и Република Грузия. /в сила от 6.06.1996 г./

Йемен

1988, 13 май, подписан в София. Договор между Народна република България и Народна демократична република Йемен. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА“. /в сила от 22.01.1989 г./

Кипър

1983, 29 април, подписан в Никозия. Договор между Народна република България и Република Кипър. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА“. /в сила от 10.01.1985 г./

КНДР

1989, 17 май, подписан в Пхенян. Договор между Народна република България и Корейската народнодемократична република. „За оказване на взаимна правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ дела“. /в сила от 15.02.1990 г.

Куба

1979, 11 април, подписан в Хавана – Договор между Народна република България и Република Куба за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА / в сила от 25.07.1980 г.

Либия

1984, 8 март, подписан в Триполи – Договор между Народна република България и Социалистическа народна либийска арабска джамахирия за ПРАВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО / в сила от 6.08.1985 г.

Македония

2000, 15 май, подписан в Скопие – Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА между Република България и Република Македония. / в сила от 7.04.2002 г.

Монголия

1968, 27 ноември, подписан в София – Договор между Народна република България и Монголската

народна република за оказване на взаимна правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА. Допълнителен протокол към Договора от същата дата / в сила от 9.04.1969 г./

Полша

1961, 4 декември, подписан във Варшава – Договор между Народна република България и

Полската народна република за правна помощ и правни отношения по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА / в сила от 20.04.1963 г.

Румъния

1958, 3 декември, подписан в София – Договор между Народна република България и Румънската

народна република за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА /в

сила от 4.07.1959 г.

Руска федерация

1975, 19 февруари, подписан в Москва – Договор между Народна република България и СССР за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА / ратифициран с Указ No 784 на Държавния

съвет от 15.04.1975 г.

Словакия

1976, 25 ноември, подписан в София – Договор между Народна република България и Чехословашката социалистическа република за правна помощ и уреждане на отношенията по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И

НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА / в сила от 6.01.1978 г./

Словения

1956, 23 март, подписан в София – Договор между Народна република България и Федеративна народна република Югославия за ВЗАИМНА ПРАВНА ПОМОЩ / в сила от 26.01.1957 г. / в сила от 26.01.1957 г./

Сърбия

Узбекистан

2003, 24 ноември, подписан в София. Договор

между Република България и Република Узбекистан. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА. /в

сила от 11.11.2004 г./

Украйна

2004, 21 май, подписан в Киев. Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА. Между Република България и Украйна. /в сила от 29.12.2005 г./

Унгария

1966, 16 май, подписан в София. Договор между Народна република България и Унгарската народна република. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА /в сила от 10.03.1967 г./

Франция

1989, 18 януари, подписан в София. Договор за взаимна правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА. Между правителството на Народна република България и правителството на Френската република. /в

сила от 1.10.1989 г./

Хърватия

Черна гора

Чехия

НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА / в сила от 6.01.1978 г./

––––––-

ЗА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ДЪРЖАВИ

В случай че документите, произхождащи от друга държава, не притежават или не могат да бъдат снабдени с Апостил, за да произведат действие на територията на Република България, те трябва да бъдат удостоверени (легализирани) съгласно общоприетата практика:

изисква се документът да бъде заверен от Министерството на външните работи на издаващата държава;
щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава.

Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава може да бъде удостоверен/легализиран и от намиращото се в Република България чуждестранно дипломатическо или консулско представителство на страната на произход на документа, но в този случай е необходима и последваща заверка от Министерството на външните работи на Република България /МВнР заверява чуждестранното дипломатическо представителство/.

Когато в издаващата държава няма българско посолство/консулство:

Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от посолството на Република България в столицата на трета държава, което е акредитирано и за тази държава. Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава може да бъде удостоверен/легализиран и от акредитираното за Република България дипломатическо или консулско представителство на страната на произход на документа, намиращо се в трета държава, но в този случай е необходима и последваща заверка от Министерството на външните работи на Република България /МВнР заверява чуждестранното дипломатическо представителство/.

За повече информация и безплатни консултации не се колебайте да се свържете с нас чрез контактната ни информация – телефони, адрес или email