Преводаческа агенцията „АПОСТИЛ“ предлага съдействие за заверка на преводи на документи, издадени в чужбина, отговарящи на изискванията.
СРОК на заверка на преводи:
Обикновена поръчка – до 2 работни дни
Бърза поръчка – до 24 часа
Експресна поръчка – до 4 часа
Посочените срокове не включват почивни дни и официални празници.
ЦЕНА на заверка на преводи:
Обикновена поръчка – 30 лв.
Бърза поръчка – 45 лв.
Експресна поръчка – 60 лв.
В цените за заверка на преводи са включени всички такси.
Цената за превод се таксува по съответният ценоразпис.
Преводаческа агенцията „АПОСТИЛ“ e специализирана агенция, оторизирана от МВнР, за официални преводи предлага съдействие за заверка на преводи и легализация на документи. Агенцията гарантира на своите клиенти качество на предлаганите услуги, кратки срокове и конкурентни цени.
Заверка на преводи
Заверка на подписа на преводач на документи от чужбина от 1 март 2018 г. се извършва от български нотариуси по места, а не от централното управление на Министерството на външните работи (МВнР) в София.
Чл. 21а. (1) За чуждестранен документ, преведен на български език по реда на този правилник на територията на Република България и предназначен за ползване в Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България.
За да бъде гарантирана правната сигурност, всеки преводач трябва да представи пред нотариуса документ доказващ, че той наистина има тази правоспосбност и да подпише следната клетвена декларация пред нотариус, която след това се заверява.
Д Е К Л А Р А Ц И Я Долуподписаният /ата/…………………………………………………………………………………………………………………………. , ЕГН/ЛНЧ …………………… , притежаващ /а/ л.к. №……………………………….. , издадена от…………………………………………………………………….. на…………………………………………………. , с постоянен адрес: гр…………………………………………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………….. , тел………………………………………………………………………… , притежаващ /а/ диплома за завършено ………………………………………………. образование серия ………….. №……………………….. от…………………………………………………………………………………. , както и документ за езикова квалификация:……………………………………………………………………………………………………. Д Е К Л А Р И Р А М, че в качеството си на преводач ще извършвам преводи на документи и други книжа от/на следните езици: …………………………………………………………………………………………………………… Известно ми е, че нося наказателна отговорност по чл. 290, ал.2 от Наказателния кодекс за достоверността на преводите на документи и други книжа, извършвани от мен. Декларирам, че за удостоверяване на извършваните от мен преводи ще се подписвам по следния начин: ……………………. ……………………… ………………………. Гр. ….. Дата……. Декларатор: …………………………………………………….. подпис и собственоръчно изписване на имената (следва нотариална заверка на подписа) |
Декларацията се подписва пред нотариуса и вече можете да подписвате официални преводи от съответния чужд на български език. За заверяване на преводи в друга нотариална кантора, е необходимо да повторите този процес.
Заверка на преводи на българските документи, предназначени да произведат действие на територията на чужда държава, се извършва от централното управление на Министерството на външните работи (МВнР) в София.
СТРАНИ, С КОИТО БЪЛГАРИЯ ИМА СКЛЮЧЕНИ ДВУСТРАННИ ДОГОВОРИ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ
За държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ, в които са залегнали текстове за освобождаване на документите от легализация с апостил, издадените от чуждата държава документи следва да носят щемпел на оторизираното в договора ведомство. Така издаденият документ се признава от българските институции и се нуждае единствено от превод на български език и заверка на превода.
Списък на държавите, с които България има подписани двустранни договори за правна помощ:
Австрия
1967, 20 октомври, подписан в София. Договор между Народна република България и Република Австрия. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ“. /в сила от 22.08.1969 г./
Азербайджан
1995, 29 юни, подписан в София. „Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА“. Между Република България и Република Азербайджан. /в сила от 26.09.1997 г./
Албания
2003, 17 ноември, подписан в София. „Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА“. Между Република България и Република Албания. /в сила от 19.01.2006 г./
Алжир
1975, 20 декември, подписан в Алжир. „Договор за съдебна и правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, ТЪРГОВСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА“. Между Народна република България и Алжирската демократична и народна република. /в сила от 01.04.1985 г./
Армения
1995, 10 април, подписан в София. „Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА“. Между Република България и Република Армения. /в сила от 7.12.1997 г./
Беларус
2007, 21 февруари, подписан в Минск. Договор между Република България и Република Беларус. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА“. /в сила от 30.12.2007 г./
Босна и Херцеговина
1956, 23 март, подписан в София. Договор между Народна република България и Федеративна народна република Югославия. „За ВЗАИМНА ПРАВНА ПОМОЩ“. /в сила от 26.01.1957 г./
Виетнам
1986, 3 октомври, подписан в София. Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ дела. Между Народна република България и Социалистическа република Виетнам. /в сила от 5.07.1987 г./
Грузия
1995, 19 януари, подписан в София. Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА. Между Република България и Република Грузия. /в сила от 6.06.1996 г./
Йемен
1988, 13 май, подписан в София. Договор между Народна република България и Народна демократична република Йемен. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА“. /в сила от 22.01.1989 г./
Кипър
1983, 29 април, подписан в Никозия. Договор между Народна република България и Република Кипър. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА“. /в сила от 10.01.1985 г./
КНДР
1989, 17 май, подписан в Пхенян. Договор между Народна република България и Корейската народнодемократична република. „За оказване на взаимна правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ дела“. /в сила от 15.02.1990 г.
Куба
1979, 11 април, подписан в Хавана – Договор между Народна република България и Република Куба за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА / в сила от 25.07.1980 г.
Либия
1984, 8 март, подписан в Триполи – Договор между Народна република България и Социалистическа народна либийска арабска джамахирия за ПРАВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО / в сила от 6.08.1985 г.
Македония
2000, 15 май, подписан в Скопие – Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА между Република България и Република Македония. / в сила от 7.04.2002 г.
Монголия
1968, 27 ноември, подписан в София – Договор между Народна република България и Монголската
народна република за оказване на взаимна правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА. Допълнителен протокол към Договора от същата дата / в сила от 9.04.1969 г./
Полша
1961, 4 декември, подписан във Варшава – Договор между Народна република България и
Полската народна република за правна помощ и правни отношения по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА / в сила от 20.04.1963 г.
Румъния
1958, 3 декември, подписан в София – Договор между Народна република България и Румънската
народна република за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА /в
сила от 4.07.1959 г.
Руска федерация
1975, 19 февруари, подписан в Москва – Договор между Народна република България и СССР за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА / ратифициран с Указ No 784 на Държавния
съвет от 15.04.1975 г.
Словакия
1976, 25 ноември, подписан в София – Договор между Народна република България и Чехословашката социалистическа република за правна помощ и уреждане на отношенията по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И
НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА / в сила от 6.01.1978 г./
Словения
1956, 23 март, подписан в София – Договор между Народна република България и Федеративна народна република Югославия за ВЗАИМНА ПРАВНА ПОМОЩ / в сила от 26.01.1957 г. / в сила от 26.01.1957 г./
Сърбия
1956, 23 март, подписан в София – Договор между Народна република България и Федеративна народна република Югославия за ВЗАИМНА ПРАВНА ПОМОЩ / в сила от 26.01.1957 г. / в сила от 26.01.1957 г./
Узбекистан
2003, 24 ноември, подписан в София. Договор
между Република България и Република Узбекистан. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА. /в
сила от 11.11.2004 г./
Украйна
2004, 21 май, подписан в Киев. Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА. Между Република България и Украйна. /в сила от 29.12.2005 г./
Унгария
1966, 16 май, подписан в София. Договор между Народна република България и Унгарската народна република. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА /в сила от 10.03.1967 г./
Франция
1989, 18 януари, подписан в София. Договор за взаимна правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА. Между правителството на Народна република България и правителството на Френската република. /в
сила от 1.10.1989 г./
Хърватия
1956, 23 март, подписан в София – Договор между Народна република България и Федеративна народна република Югославия за ВЗАИМНА ПРАВНА ПОМОЩ / в сила от 26.01.1957 г. / в сила от 26.01.1957 г./
Черна гора
1956, 23 март, подписан в София – Договор между Народна република България и Федеративна народна република Югославия за ВЗАИМНА ПРАВНА ПОМОЩ / в сила от 26.01.1957 г. / в сила от 26.01.1957 г./
Чехия
1976, 25 ноември, подписан в София – Договор между Народна република България и Чехословашката социалистическа република за правна помощ и уреждане на отношенията по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И
НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА / в сила от 6.01.1978 г./
––––––-
ЗА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ДЪРЖАВИ
В случай че документите, произхождащи от друга държава, не притежават или не могат да бъдат снабдени с Апостил, за да произведат действие на територията на Република България, те трябва да бъдат удостоверени (легализирани) съгласно общоприетата практика:
- изисква се документът да бъде заверен от Министерството на външните работи на издаващата държава;
- щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава.
Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава може да бъде удостоверен/легализиран и от намиращото се в Република България чуждестранно дипломатическо или консулско представителство на страната на произход на документа, но в този случай е необходима и последваща заверка от Министерството на външните работи на Република България /МВнР заверява чуждестранното дипломатическо представителство/.
Когато в издаващата държава няма българско посолство/консулство:
Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от посолството на Република България в столицата на трета държава, което е акредитирано и за тази държава. Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава може да бъде удостоверен/легализиран и от акредитираното за Република България дипломатическо или консулско представителство на страната на произход на документа, намиращо се в трета държава, но в този случай е необходима и последвана заверка от Министерството на външните работи на Република България /МВнР заверява чуждестранното дипломатическо представителство/.
За повече информация и безплатни консултации не се колебайте да се свържете с нас чрез контактната ни информация – телефони, адрес или email