Апостил (APOSTILLE)

Начало | Апостил (APOSTILLE)

Апостил (APOSTILLE)

Апостилът (на френски: Apostille) е специално удостоверение за заверка на документ от държавата, в която документът е издаден. Преводаческа агенция „АПОСТИЛ“ предлага съдействие в легализация на официални документи с апостил.

Апостил се поставя с цел удостоверяване автентичността на издаден документ и може да бъде поставен само на документи, които са издадени в страна, подписала Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. За България Хагската конвенция влиза в сила на 30 април 2001 г.

Притежаващите Апостил документи се освобождават от всякаква допълнителна форма на легализация и следва да бъдат приети за автентични във всяка от държавите, които са подписали конвенцията. Според предписанията на Хагската конвенция всеки Aпостил трябва да съответства на приложените образци. Целта на зададения модел е да гарантира ясното идентифициране на Апостила, като по този начин се улеснява обращението на публични документи във всяка една от страните подписали конвенцията.

Задължителни реквизити на Апостила са:

1. Име на държавата, издаваща апостила;

2. Имена на лицата, подписали документа, който се удостоверява с апостила;

3. Длъжност на лицата, подписали документа;

4. Наименование и печат на учреждението, издало документа, удостоверен с апостила;

5. Наименование на града, в който е поставен апостилът;

6. Дата на поставяне на апостила;

7. Име на органа, който поставя апостила;

8. Номер на апостила;

9. Печат на учреждението, поставило апостила;

10. Подпис на длъжностното лице, поставило апостила.

Съгласно Хагската конвенция Апостил може да се състави както на един от езиците на Конвенцията (английски или френски), така и на националния език на държавата, издаваща Апостила. Конвенцията задължава единствено заглавието на Апостила да е на френски език: Apostille (Convention de la Haye du 5 octobre 1961).

Апостил може да бъде поставен само от компетентен орган. Всяка отделна държава е разработила свои вътрешни правила за това, кои са институциите имащи право да поставят Апостил, според конретния вид документ. В България органите, компетентни да поставят Апостил са:

Областните администрации: от 01.01.2019 г. удостоверяването с „апостил” на документи, издавани от кметовете и общинските администрации (Удостоверение за раждане, Удостоверение за брак, Удостоверение за семейно положение, Удостоверение за родствени връзки, Удостоверение за наследници, Удостоверение за идентичност на имена, Удостоверение за постоянен и настоящ адрес и други) се извършва от областните администрации в Република България.

Национален център за информация и документация (НАЦИД) удостоверява документите за образование (средно и висше), придобита квалификация и правоспособност.

Министерство на правосъдието удостоверява актовете на съдилищата и нотариусите.

Министерство на външните работи (МВнР) удостоверява всички останали актове като:

документите за гражданско състояние;
различните удостоверения, сертификати, лицензи и други на министерства, държавни агенции и комисии;
документи на НОИ, НСИ и други.

Хагска конвенция и Апостил

Употребата на апостил като форма на легализация на документи се регламентира от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, подписана в Хага на 5 октомври 1961 г. За България Хагската конвенция влиза в сила на 30 април 2001 г. Конвенцията предвижда унифициран способ за оформяне на определена категория документи (публични актове), предназначени за ползване в чужбина — чрез поставяне върху самия документ или в приложение към него на специално удостоверение — апостил.

Документите, снабдени с апостил не се легализират от българско дипломатическо или консулско представителство, акредитирано за съответната държава. Тези документи се признават от българските органи, когато върху тях или в приложение към тях има поставен в оригинална форма апостил.

Снабдените с апостил документи се признават и могат да произведат действие във всяка една от държавите-страни по конвенцията.

Заверка и легализация на документи, издадени в чужбина.

За да могат да послужат пред българските институции, издадените от друга държава документи на български граждани следва да бъдат допълнително оформени по определен начин, според това дали са издадени в държава, която е страна по Хагската конвенция, дали произхождат от страна, с която Република България има влязъл в сила и все още действащ Договор за правна помощ или тази държава не попада в нито една от първите две групи.

СТРАНИ, С КОИТО БЪЛГАРИЯ ИМА СКЛЮЧЕНИ ДВУСТРАННИ ДОГОВОРИ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ

За държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ и в които са залегнали текстове за освобождаване на документите от легализация с Апостил, издадените от чуждата държава документи следва да носят щемпел на оторизираното в договора ведомство. Така издаденият документ се признава от българските институции и се нуждае единствено от превод на български език и заверка на превода.

Списък на държавите, с които България има подписани двустранни договори за правна помощ:

Австрия

1967, 20 октомври, подписан в София. Договор между Народна република България и Република Австрия. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ“. /в сила от 22.08.1969 г./

Азербайджан

1995, 29 юни, подписан в София. „Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА“. Между Република България и Република Азербайджан. /в сила от 26.09.1997 г./

Албания

2003, 17 ноември, подписан в София. „Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА“. Между Република България и Република Албания. /в сила от 19.01.2006 г./

Алжир

1975, 20 декември, подписан в Алжир. „Договор за съдебна и правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, ТЪРГОВСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА“. Между Народна република България и Алжирската демократична и народна република. /в сила от 01.04.1985 г./

Армения

1995, 10 април, подписан в София. „Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА“. Между Република България и Република Армения. /в сила от 7.12.1997 г./

Беларус

2007, 21 февруари, подписан в Минск. Договор между Република България и Република Беларус. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА“. /в сила от 30.12.2007 г./

Босна и Херцеговина

1956, 23 март, подписан в София. Договор между Народна република България и Федеративна народна република Югославия. „За ВЗАИМНА ПРАВНА ПОМОЩ“. /в сила от 26.01.1957 г./

Виетнам

1986, 3 октомври, подписан в София. Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ дела. Между Народна република България и Социалистическа република Виетнам. /в сила от 5.07.1987 г./

Грузия

1995, 19 януари, подписан в София. Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА. Между Република България и Република Грузия. /в сила от 6.06.1996 г./

Йемен

1988, 13 май, подписан в София. Договор между Народна република България и Народна демократична република Йемен. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА“. /в сила от 22.01.1989 г./

Кипър

1983, 29 април, подписан в Никозия. Договор между Народна република България и Република Кипър. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА“. /в сила от 10.01.1985 г./

КНДР

1989, 17 май, подписан в Пхенян. Договор между Народна република България и Корейската народнодемократична република. „За оказване на взаимна правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ дела“. /в сила от 15.02.1990 г.

Куба

1979, 11 април, подписан в Хавана – Договор между Народна република България и Република Куба за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА / в сила от 25.07.1980 г.

Либия

1984, 8 март, подписан в Триполи – Договор между Народна република България и Социалистическа народна либийска арабска джамахирия за ПРАВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО / в сила от 6.08.1985 г.

Македония

2000, 15 май, подписан в Скопие – Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА между Република България и Република Македония. / в сила от 7.04.2002 г.

Монголия

1968, 27 ноември, подписан в София – Договор между Народна република България и Монголската

народна република за оказване на взаимна правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА. Допълнителен протокол към Договора от същата дата / в сила от 9.04.1969 г./

Полша

1961, 4 декември, подписан във Варшава – Договор между Народна република България и

Полската народна република за правна помощ и правни отношения по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА / в сила от 20.04.1963 г.

Румъния

1958, 3 декември, подписан в София – Договор между Народна република България и Румънската

народна република за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА /в

сила от 4.07.1959 г.

Руска федерация

1975, 19 февруари, подписан в Москва – Договор между Народна република България и СССР за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА / ратифициран с Указ No 784 на Държавния

съвет от 15.04.1975 г.

Словакия

1976, 25 ноември, подписан в София – Договор между Народна република България и Чехословашката социалистическа република за правна помощ и уреждане на отношенията по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И

НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА / в сила от 6.01.1978 г./

Словения

1956, 23 март, подписан в София – Договор между Народна република България и Федеративна народна република Югославия за ВЗАИМНА ПРАВНА ПОМОЩ / в сила от 26.01.1957 г. / в сила от 26.01.1957 г./

Сърбия

Узбекистан

2003, 24 ноември, подписан в София. Договор

между Република България и Република Узбекистан. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА. /в

сила от 11.11.2004 г./

Украйна

2004, 21 май, подписан в Киев. Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА. Между Република България и Украйна. /в сила от 29.12.2005 г./

Унгария

1966, 16 май, подписан в София. Договор между Народна република България и Унгарската народна република. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА /в сила от 10.03.1967 г./

Франция

1989, 18 януари, подписан в София. Договор за взаимна правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА. Между правителството на Народна република България и правителството на Френската република. /в

сила от 1.10.1989 г./

Хърватия

Черна гора

Чехия

НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА / в сила от 6.01.1978 г./

––––––-

ЗА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ДЪРЖАВИ

В случай че документите, произхождащи от друга държава, не притежават или не могат да бъдат снабдени с Апостил, за да произведат действие на територията на Република България, те трябва да бъдат удостоверени (легализирани) съгласно общоприетата практика:

изисква се документът да бъде заверен от Министерството на външните работи на издаващата държава;
щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава.

Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава може да бъде удостоверен/легализиран и от намиращото се в Република България чуждестранно дипломатическо или консулско представителство на страната на произход на документа, но в този случай е необходима и последваща заверка от Министерството на външните работи на Република България /МВнР заверява чуждестранното дипломатическо представителство/.

Когато в издаващата държава няма българско посолство/консулство:

Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от посолството на Република България в столицата на трета държава, което е акредитирано и за тази държава. Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава може да бъде удостоверен/легализиран и от акредитираното за Република България дипломатическо или консулско представителство на страната на произход на документа, намиращо се в трета държава, но в този случай е необходима и последваща заверка от Министерството на външните работи на Република България /МВнР заверява чуждестранното дипломатическо представителство/.

Вижте нашите ЦЕНИ за легализация на документи с апостил.

За повече информация и безплатни консултации не се колебайте да се свържете с нас чрез контактната ни информация – телефони, адрес или email