АПОСТИЛ – APOSTILLE
Агенция ТрансЛег предлага преводи и легализация на документи с АПОСТИЛ в Министерство на правосъдието, Министерство на външните работи и Министерството на образованието и науката.
Апостилът (на френски: apostille) е специално удостоверение с печат за заверка (легализиране) на документ от държавата, в която документът е издаден. Притежаващите апостил документи се освобождават от всякаква допълнителна форма на легализация в държавите, които са страни по Хагската конвенция от 1961 г.
Хагска конвенция и Апостил
Употребата на апостил като форма на легализация на документи се регламентира от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, подписана в Хага на 5 октомври 1961 г. За България Хагската конвенция влиза в сила на 30 април 2001 г. Конвенцията предвижда унифициран способ за оформяне на определена категория документи (публични актове), предназначени за ползване в чужбина — чрез поставяне върху самия документ или в приложение към него на специално удостоверение — апостил.
Документите, снабдени с апостил, не се легализират от българско дипломатическо или консулско представителство, акредитирано за съответната държава. Тези документи се признават от българските органи, когато върху тях или в приложение към тях има поставен в оригинална форма апостил.
Снабдените с апостил документи се признават и могат да произведат действие във всяка една от държавите-страни по конвенцията. В редица държави е възможно местните органи да приемат и копие от снабден с апостил документ, когато това копие е удостоверено от компетентен местен орган или нотариус, в съответствие с вътрешното право. Това означава, че съществува възможност редица документи, в които не се съдържа срок на валидност, да бъдат използвани многократно в различни държави-страни по конвенцията. Това поставя въпроса за целесъобразността от снабдяването на документа с превод на определен чужд език. Документ с апостил фактически може да бъдат преведен във всяка държава, съгласно местните изисквания.
Апостил в България
В България органите, компетентни да поставят апостил върху българските публични актове, са Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи и Министерство на образованието и науката и областни администрации.
- Министерството на правосъдието удостоверява актовете на съдилищата и нотариусите.
- Министерството на външните работи удостоверява всички останали актове като:
- документите за гражданско състояние;
- различните удостоверения, сертификати, лицензи и други на министерства, държавни агенции и комисии;
- документи на НОИ, НСИ и други.
- Министерство на образованието и науката удостоверява документите за образование (средно и висше), придобита квалификация и правоспособност.
- Областни администрации – от 01.01.2019 г. удостоверяването с „апостил” на документи, издавани от кметовете и общинските администрации (Удостоверение за раждане, Удостоверение за брак, Удостоверение за семейно положение, Удостоверение за родствени връзки, Удостоверение за наследници, Удостоверение за идентичност на имена, Удостоверение за постоянен и настоящ адрес, Смъртен акт и други) се извършва от областните администрации в Република България.
Форма на Апостил
Според предписанията на Хагската конвенция всеки апостил трябва да съответства на образците, приложени към конвенцията. Задължителни реквизити на апостила са:
- име на държавата, издаваща апостила;
- имена на лицата, подписали документа, който се удостоверява с апостила;
- длъжност на лицата, подписали документа;
- наименование и печат на учреждението, издало документа, удостоверен с апостила;
- наименование на града, в който е поставен апостилът;
- дата на поставяне на апостила;
- име на органа, който поставя апостила;
- номер на апостила;
- печат на учреждението, поставило апостила;
- подпис на длъжностното лице, поставило апостила.
Съгласно Хагската конвенция апостилът може да се състави както на един от езиците на Конвенцията (английски или френски), така и на националния език на държавата, издаваща апостила. Конвенцията задължава единствено заглавието на Апостила да е на френски език: Apostille (Convention de la Haye du 5 octobre 1961).
Заверка и легализация на документи, издадени в чужбина. (СРОК, ЦЕНА)
За да бъдат валидни в България и да могат да послужат пред българските институции, издадените от друга държава документи на български граждани следва да бъдат допълнително оформени по определен начин, който зависи от това, дали съответната държава е страна по Хагската конвенция, дали между нея и Република България има влязъл в сила и все още действа Договор за правна помощ или тази държава не попада в нито една от първите две групи държави.
СТРАНИ, С КОИТО БЪЛГАРИЯ ИМА СКЛЮЧЕНИ ДВУСТРАННИ ДОГОВОРИ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ
За държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ, в които са залегнали текстове за освобождаване на документите от легализация с апостил, издадените от чуждата държава документи следва да носят щемпел на оторизираното в договора ведомство. Така издаденият документ се признава от българските институции и се нуждае единствено от превод на български език и заверка на превода.
Списък на държавите, с които България има подписани двустранни договори за правна помощ:
Австрия
Азербайджан
Албания
Алжир
Армения
Беларус
Босна и Херцеговина
Виетнам
Грузия
Йемен
Кипър
КНДР
Куба
Либия
Македония
Монголия
Полша
Румъния
Руска федерация
Словакия
Словения
1956, 23 март, подписан в София – Договор между Народна република България и Федеративна народна република Югославия за ВЗАИМНА ПРАВНА ПОМОЩ / в сила от 26.01.1957 г. / в сила от 26.01.1957 г./
Сърбия
Узбекистан
Украйна
Унгария
Франция
Хърватия
1956, 23 март, подписан в София – Договор между Народна република България и Федеративна народна република Югославия за ВЗАИМНА ПРАВНА ПОМОЩ / в сила от 26.01.1957 г. / в сила от 26.01.1957 г./
Черна гора
1956, 23 март, подписан в София – Договор между Народна република България и Федеративна народна република Югославия за ВЗАИМНА ПРАВНА ПОМОЩ / в сила от 26.01.1957 г. / в сила от 26.01.1957 г./
Чехия
ЗА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ДЪРЖАВИ
В случай че документите, произхождащи от друга държава, не притежават или не могат да бъдат снабдени с Апостил, за да произведат действие на територията на Република България, те трябва да бъдат удостоверени (легализирани) съгласно общоприетата практика:
- изисква се документът да бъде заверен от Министерството на външните работи на издаващата държава;
- щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава.
Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава може да бъде удостоверен/легализиран и от намиращото се в Република България чуждестранно дипломатическо или консулско представителство на страната на произход на документа, но в този случай е необходима и последваща заверка от Министерството на външните работи на Република България /МВнР заверява чуждестранното дипломатическо представителство/.
Когато в издаващата държава няма българско посолство/консулство:
Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от посолството на Република България в столицата на трета държава, което е акредитирано и за тази държава. Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава може да бъде удостоверен/легализиран и от акредитираното за Република България дипломатическо или консулско представителство на страната на произход на документа, намиращо се в трета държава, но в този случай е необходима и последваща заверка от Министерството на външните работи на Република България /МВнР заверява чуждестранното дипломатическо представителство/.