АПОСТИЛ - легализация на ДОКУМЕНТИ - информация

АПОСТИЛ – APOSTILLE

Агенция ТрансЛег предлага преводи и легализация на документи с АПОСТИЛ в Министерство на правосъдието, Министерство на външните работи и Министерството на образованието и науката.

Апостилът (на френски: apostille) е специално удостоверение с печат за заверка (легализиране) на документ от държавата, в която документът е издаден. Притежаващите апостил документи се освобождават от всякаква допълнителна форма на легализация в държавите, които са страни по Хагската конвенция от 1961 г.

апостил

Хагска конвенция и Апостил

Употребата на апостил като форма на легализация на документи се регламентира от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, подписана в Хага на 5 октомври 1961 г. За България Хагската конвенция влиза в сила на 30 април 2001 г. Конвенцията предвижда унифициран способ за оформяне на определена категория документи (публични актове), предназначени за ползване в чужбина — чрез поставяне върху самия документ или в приложение към него на специално удостоверение — апостил.

Документите, снабдени с апостил

не се легализират от българско дипломатическо или консулско представителство, акредитирано за съответната държава. Тези документи се признават от българските органи, когато върху тях или в приложение към тях има поставен в оригинална форма апостил.

Снабдените с апостил документи се признават и могат да произведат действие във всяка една от държавите-страни по конвенцията. В редица държави е възможно местните органи да приемат и копие от снабден с апостил документ, когато това копие е удостоверено от компетентен местен орган или нотариус, в съответствие с вътрешното право. Това означава, че съществува възможност редица документи, в които не се съдържа срок на валидност, да бъдат използвани многократно в различни държави-страни по конвенцията. Това поставя въпроса за целесъобразността от снабдяването на документа с превод на определен чужд език. Документ с апостил фактически може да бъдат преведен във всяка държава, съгласно местните изисквания.

Компетентни органи в България

В България органите, компетентни да поставят апостил върху българските публични актове, са Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи и Министерство на образованието и науката и областни администрации.

Министерството на правосъдието удостоверява актовете на съдилищата и нотариусите.
Министерството на външните работи удостоверява всички останали актове като:
- документите за гражданско състояние;
- различните удостоверения, сертификати, лицензи и други на министерства, държавни агенции и комисии;
- документи на НОИ, НСИ и други.
Министерство на образованието и науката удостоверява документите за образование (средно и висше), придобита квалификация и правоспособност.
Областни администрации – от 01.01.2019 г. удостоверяването с „апостил” на документи, издавани от кметовете и общинските администрации (Удостоверение за раждане, Удостоверение за брак, Удостоверение за семейно положение, Удостоверение за родствени връзки, Удостоверение за наследници, Удостоверение за идентичност на имена, Удостоверение за постоянен и настоящ адрес, Смъртен акт и други) се извършва от областните администрации в Република България.

Форма на Апостил

Според предписанията на Хагската конвенция всеки апостил трябва да съответства на образците, приложени към конвенцията. Задължителни реквизити на апостила са:

име на държавата, издаваща апостила;
имена на лицата, подписали документа, който се удостоверява с апостила;
длъжност на лицата, подписали документа;
наименование и печат на учреждението, издало документа, удостоверен с апостила;
наименование на града, в който е поставен апостилът;
дата на поставяне на апостила;
име на органа, който поставя апостила;
номер на апостила;
печат на учреждението, поставило апостила;
подпис на длъжностното лице, поставило апостила.

апостил

Съгласно Хагската конвенция апостилът може да се състави както на един от езиците на Конвенцията (английски или френски), така и на националния език на държавата, издаваща апостила. Конвенцията задължава единствено заглавието на Апостила да е на френски език: Apostille (Convention de la Haye du 5 octobre 1961).

Заверка и легализация на документи, издадени в чужбина. (СРОК, ЦЕНА)

За да бъдат валидни в България и да могат да послужат пред българските институции, издадените от друга държава документи на български граждани следва да бъдат допълнително оформени по определен начин, който зависи от това, дали съответната държава е страна по Хагската конвенция, дали между нея и Република България има влязъл в сила и все още действа Договор за правна помощ или тази държава не попада в нито една от първите две групи държави.

апостил

СТРАНИ, С КОИТО БЪЛГАРИЯ ИМА СКЛЮЧЕНИ ДВУСТРАННИ ДОГОВОРИ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ

За държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ, в които са залегнали текстове за освобождаване на документите от легализация с апостил, издадените от чуждата държава документи следва да носят щемпел на оторизираното в договора ведомство. Така издаденият документ се признава от българските институции и се нуждае единствено от превод на български език и заверка на превода.

Списък на държавите, с които България има подписани двустранни договори за правна помощ:

Австрия

1967, 20 октомври, подписан в София. Договор между Народна република България и Република Австрия. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ“. /в сила от 22.08.1969 г./

Азербайджан

1995, 29 юни, подписан в София. „Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА“. Между Република България и Република Азербайджан. /в сила от 26.09.1997 г./

Албания

2003, 17 ноември, подписан в София. „Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА“. Между Република България и Република Албания. /в сила от 19.01.2006 г./

Алжир

1975, 20 декември, подписан в Алжир. „Договор за съдебна и правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, ТЪРГОВСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА“. Между Народна република България и Алжирската демократична и народна република. /в сила от 01.04.1985 г./

Армения

1995, 10 април, подписан в София. „Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА“. Между Република България и Република Армения. /в сила от 7.12.1997 г./

Беларус

2007, 21 февруари, подписан в Минск. Договор между Република България и Република Беларус. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА“. /в сила от 30.12.2007 г./

Босна и Херцеговина

1956, 23 март, подписан в София. Договор между Народна република България и Федеративна народна република Югославия. „За ВЗАИМНА ПРАВНА ПОМОЩ“. /в сила от 26.01.1957 г./

Виетнам

1986, 3 октомври, подписан в София. Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ дела. Между Народна република България и Социалистическа република Виетнам. /в сила от 5.07.1987 г./

Грузия

1995, 19 януари, подписан в София. Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА. Между Република България и Република Грузия. /в сила от 6.06.1996 г./

Йемен

1988, 13 май, подписан в София. Договор между Народна република България и Народна демократична република Йемен. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА“. /в сила от 22.01.1989 г./

Кипър

1983, 29 април, подписан в Никозия. Договор между Народна република България и Република Кипър. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА“. /в сила от 10.01.1985 г./

КНДР

1989, 17 май, подписан в Пхенян. Договор между Народна република България и Корейската народнодемократична република. „За оказване на взаимна правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ дела“. /в сила от 15.02.1990 г.

Куба

1979, 11 април, подписан в Хавана – Договор между Народна република България и Република Куба за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА / в сила от 25.07.1980 г.

Либия

1984, 8 март, подписан в Триполи – Договор между Народна република България и Социалистическа народна либийска арабска джамахирия за ПРАВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО / в сила от 6.08.1985 г.

Македония

2000, 15 май, подписан в Скопие – Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА между Република България и Република Македония. / в сила от 7.04.2002 г.

Монголия

1968, 27 ноември, подписан в София – Договор между Народна република България и Монголската

народна република за оказване на взаимна правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА. Допълнителен протокол към Договора от същата дата / в сила от 9.04.1969 г./

Полша

1961, 4 декември, подписан във Варшава – Договор между Народна република България и

Полската народна република за правна помощ и правни отношения по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА / в сила от 20.04.1963 г.

Румъния

1958, 3 декември, подписан в София – Договор между Народна република България и Румънската

народна република за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА /в

сила от 4.07.1959 г.

Руска федерация

1975, 19 февруари, подписан в Москва – Договор между Народна република България и СССР за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА / ратифициран с Указ No 784 на Държавния

съвет от 15.04.1975 г.

Словакия

1976, 25 ноември, подписан в София – Договор между Народна република България и Чехословашката социалистическа република за правна помощ и уреждане на отношенията по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И

НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА / в сила от 6.01.1978 г./

Словения

1956, 23 март, подписан в София – Договор между Народна република България и Федеративна народна република Югославия за ВЗАИМНА ПРАВНА ПОМОЩ / в сила от 26.01.1957 г. / в сила от 26.01.1957 г./

Сърбия

Узбекистан

2003, 24 ноември, подписан в София. Договор

между Република България и Република Узбекистан. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА. /в

сила от 11.11.2004 г./

Украйна

2004, 21 май, подписан в Киев. Договор за правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА. Между Република България и Украйна. /в сила от 29.12.2005 г./

Унгария

1966, 16 май, подписан в София. Договор между Народна република България и Унгарската народна република. „За правна помощ по ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА /в сила от 10.03.1967 г./

Франция

1989, 18 януари, подписан в София. Договор за взаимна правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА. Между правителството на Народна република България и правителството на Френската република. /в

сила от 1.10.1989 г./

Хърватия

Черна гора

Чехия

НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА / в сила от 6.01.1978 г./

––––––-

ЗА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ДЪРЖАВИ

В случай че документите, произхождащи от друга държава, не притежават или не могат да бъдат снабдени с Апостил, за да произведат действие на територията на Република България, те трябва да бъдат удостоверени (легализирани) съгласно общоприетата практика:

изисква се документът да бъде заверен от Министерството на външните работи на издаващата държава;
щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава.

Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава може да бъде удостоверен/легализиран и от намиращото се в Република България чуждестранно дипломатическо или консулско представителство на страната на произход на документа, но в този случай е необходима и последваща заверка от Министерството на външните работи на Република България /МВнР заверява чуждестранното дипломатическо представителство/.

Когато в издаващата държава няма българско посолство/консулство:

Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от посолството на Република България в столицата на трета държава, което е акредитирано и за тази държава. Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава може да бъде удостоверен/легализиран и от акредитираното за Република България дипломатическо или консулско представителство на страната на произход на документа, намиращо се в трета държава, но в този случай е необходима и последваща заверка от Министерството на външните работи на Република България /МВнР заверява чуждестранното дипломатическо представителство/.

Вижте нашите ЦЕНИ за легализация на документи с Апостил.

За повече информация и безплатни консултации не се колебайте да се свържете с нас чрез контактната ни информация – телефони, адрес или email