Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. премахва изискването за дипломатическа или консулска легализация на чуждестранни публични документи между държавите, за които Конвенцията е в сила. В тези случаи документът обичайно се удостоверява чрез поставяне на апостил от компетентния орган в държавата, в която е издаден.

Към актуалния списък на държавите — страни по Конвенцията, спадат:

Албания, Алжир, Андора, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Армения, Австралия, Австрия, Азербайджан, Бахамски острови, Бахрейн, Бангладеш, Барбадос, Беларус, Белгия, Белиз, Боливия, Босна и Херцеговина, Ботсвана, Бразилия, Бруней Даруссалам, България, Бурунди, Вануату, Венецуела, Виетнам, Германия, Гвиана, Гватемала, Гренада, Грузия, Дания, Доминика, Доминиканска република, Еквадор, Ел Салвадор, Есватини, Естония, Израел, Индия, Индонезия, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Кабо Верде, Казахстан, Канада, Кипър, Китай, Колумбия, Косово, Коста Рика, Кралство Нидерландия, Република Корея, Латвия, Лесото, Либерия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Мавриций, Малави, Малта, Мароко, Маршалови острови, Мексико, Молдова, Монако, Монголия, Намибия, Никарагуа, Ниуе, Нова Зеландия, Норвегия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Оман, Острови Кук, Пакистан, Палау, Панама, Парагвай, Перу, Полша, Португалия, Република Северна Македония, Румъния, Русия, Руанда, Самоа, Сан Марино, Сао Томе и Принсипи, Саудитска Арабия, Сейнт Винсент и Гренадини, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сенегал, Сейшели, Сингапур, Словакия, Словения, Съединени американски щати, Сърбия, Таджикистан, Тайланд, Тонга, Тринидад и Тобаго, Тунис, Турция, Узбекистан, Украйна, Уругвай, Фиджи, Филипини, Финландия, Франция, Хондурас, Хърватия, Черна гора, Чехия, Швейцария, Швеция, Южна Африка, Ямайка, Япония.

Важно: приложимостта на Конвенцията спрямо конкретна държава следва да се проверява към момента на подаване на документа, тъй като е възможно да има особености относно влизането в сила, териториалното приложение, компетентните органи или направени възражения между отделни държави.

Актуална справка може да бъде направена на официалната страница на Хагската конференция по международно частно право (HCCH). 

Допълнителна информация относно заверките и легализацията на документи може да бъде намерена и на страницата на Министерството на външните работи, тук.

Република България има подписани двустранни договори за правна помощ с редица държави, като част от тези договори предвиждат освобождаване на официалните документи от легализация или други аналогични удостоверявания.

Когато документът е издаден от държава, с която България има такъв действащ договор, той следва да носи съответните реквизити, предвидени в конкретния договор. В тези случаи документът обичайно се признава от българските институции без допълнителна легализация, като е необходим превод на български език и заверка на превода.

Държави, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ по граждански дела, предвиждащи освобождаване от легализация на документи:

Австрия
Азербайджан
Албания
Алжир
Армения
Беларус
Виетнам
Грузия
Гърция
Испания
Италия
Йемен
Кипър
Китай
Корейска народнодемократична република
Куба
Кувейт
Либия
Монголия
Полша
Република Северна Македония
Румъния
Руска федерация
Сирийска арабска република
Сърбия
Узбекистан
Украйна
Унгария
Франция
Чехия

Важно: при Сърбия следва да се има предвид, че договорът с бивша ФНР Югославия се прилага и по отношение на държави правоприемници, включително Босна и Херцеговина, Словения и Хърватска. При Чехия правоприемник по договора е и Словакия.

Приложимият режим следва да се проверява според конкретния вид документ, държавата на издаване и изискванията на органа, пред който документът ще бъде представен.

Актуална информация може да бъде проверена на сайта на Министерството на външните работи, тук. 

Признаването на придобито висше образование в чуждестранни висши училища представлява официално писмено потвърждение на стойността на дипломата за висше образование или на друг аналогичен документ, издаден от образователна институция, призната от компетентен държавен орган като част от системата на висшето образование на съответната държава.

В Република България признаването се извършва от различни компетентни органи в зависимост от целта, за която е необходимо. Когато признаването е необходимо с обща цел, процедурата обичайно се извършва чрез Националния център за информация и документация (НАЦИД). Когато признаването е необходимо за продължаване на обучението във висше училище в България, компетентен орган обичайно е съответното висше училище.

В рамките на процедурата се извършва проверка на статута на чуждестранното висше училище, легитимността на издадената диплома, характера на придобитата образователна степен, продължителността на обучението и правата, които дипломата дава в държавата, в която е издадена.

Обичайно се представят диплома за висше образование, приложение към дипломата или друг документ с данни за изучаваните дисциплини, хорариум и оценки, документ за самоличност, както и други документи според конкретния случай. Документите, издадени в чужбина, следва да бъдат надлежно оформени съобразно приложимия режим — апостил, освобождаване от легализация по международен договор или съответна легализация, когато такава се изисква.

Важно: конкретните изисквания могат да се различават според държавата, издала дипломата, вида на документа, целта на признаването и органа, пред който документът ще бъде представен.

Актуална информация относно признаването на придобито висше образование в чуждестранни висши училища за образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ може да бъде намерена на сайта на НАЦИД, тук. 

Заверките, легализацията и поставянето на апостил се извършват от различни компетентни институции в зависимост от вида на документа, органа, който го е издал, и държавата, в която документът ще бъде използван.

Основните институции, към които следва да се прави справка, са:

Министерство на външните работи — сектор „Заверки и легализации“

МВнР извършва заверки и легализация на документи, както и заверка на подписа на преводач върху преводи на документи, предназначени за чужбина, в рамките на своята компетентност.

Адрес: гр. София, ул. „Алфред Нобел“ № 2 — срещу главния вход на Министерството на външните работи
Работно време: понеделник – петък, 09:00 – 17:30 ч.
Телефон относно легализации и заверки: +359 (0) 887 563 987
E-mail: consular@mfa.bg

Повече информация, тук. 

Обща информация относно заверките и легализацията. 

Министерство на правосъдието — апостил на съдебни и нотариални документи

Министерството на правосъдието удостоверява с апостил документи, издавани от съдилищата, нотариусите, частните съдебни изпълнители и други органи в рамките на компетентността на министерството.

Приемане на документи за апостил: всеки работен ден, 09:00 – 17:30 ч.
Телефон: +359 (2) 923 7354

Повече информация и електронна проверка, тук. 

Контакти на Министерството на правосъдието. 

Национален център за информация и документация — НАЦИД

НАЦИД извършва услуги, свързани с апостил и удостоверяване на определени документи за образование и квалификация, както и предоставя информация относно признаване на чуждестранно образование.

Адрес: гр. София 1125, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 52А
Телефони: +359 (2) 817 38 31 / +359 (2) 817 38 36 / +359 (2) 817 38 49 / +359 (2) 817 38 24
E-mail: nacid@nacid.bg
Работно време на НАЦИД: 09:00 – 17:30 ч.
Работно време на ЦАО: 08:00 – 18:30 ч.

Контакти. 

Удостоверение Apostille. 

Регистър и заявяване на Apostille. 

Министерство на образованието и науката

Министерството на образованието и науката има компетентност по отношение на определени документи за образование, включително документи за предучилищно, училищно и професионално образование и обучение, според конкретната услуга и вида на документа.

Повече информация, тук. 

Проверка на издадени документи за образование. 

Областни администрации

От 01.01.2019 г. удостоверяването с апостил на документи, издавани от кметовете и общинските администрации, се извършва от областните администрации в Република България.

При документи, издадени от община или кметство — например удостоверения за раждане, граждански брак, семейно положение, постоянен адрес, наследници и други общински документи — следва да се направи справка в съответната областна администрация.

Справка за областните администрации.

Електронни административни услуги 

Важно: преди подаване на документи е препоръчително да се провери конкретният ред за обработка на съответния документ, тъй като компетентният орган зависи от вида на документа, държавата на издаване, държавата на използване и приложимия международен режим — апостил, двустранен договор за правна помощ или консулска легализация.

Когато дадена държава няма дипломатическо или консулско представителство със седалище в Република България, обслужването на отношенията с България може да се извършва чрез нейно дипломатическо представителство, акредитирано за Република България, но със седалище в трета държава.

Това има значение най-вече при документи, които подлежат на консулска легализация. В тези случаи документът следва да бъде заверен по съответния ред от компетентните органи на държавата, в която е издаден, след което — когато е приложимо — да бъде легализиран от дипломатическото или консулското представителство, което е акредитирано за Република България.

В случай че съответната държава е възложила защитата на своите интереси на друга държава, документът се легализира от дипломатическото или консулското представителство на тази държава.

Актуалният списък на дипломатическите представителства, акредитирани за Република България със седалище в трети страни, следва да се проверява преди подаване на документи, тъй като седалищата, контактите и акредитациите могат да бъдат променяни.

Официална информация относно заверките и легализацията на документи може да бъде намерена на сайта на Министерството на външните работи. 

Списък на дипломатическите представителства, акредитирани за Република България със седалище в трети страни. 

Дипломатически корпус, акредитиран в Република България. 

Важно: преди предприемане на легализация е препоръчително да се провери приложимият ред за конкретната държава и конкретния вид документ, включително дали е приложим апостил, двустранен договор за правна помощ или консулска легализация.