Легализация на удостоверение за идентичност на имена – кога се налага
Легализация на удостоверение за идентичност на имена е процедура, която прави документа официално признат и приемлив пред чуждестранни институции – държавни администрации, съдилища, нотариуси, банки, имиграционни служби, университети и работодатели. Най-често се изисква, когато удостоверението ще се използва извън България или когато удостоверение, издадено в чужбина, трябва да произведе правно действие на територията на Република България.
Ако търсите съдействие за целия процес – официален превод, апостил или консулска легализация и всички необходими заверки – можете да започнете от
Началната страница на АПОСТИЛ.
Чуждите институции обичайно изискват удостоверяване на автентичността на документа, както и официален превод на съответния език, тъй като удостоверението служи за доказване, че различни имена (напр. при промяна на фамилия, транслитерация или брак) се отнасят за едно и също лице.
Легализация на удостоверение за идентичност на имена се налага най-често при:
- кандидатстване за гражданство, виза или пребиваване;
- признаване на образование или професионална квалификация;
- наследствени и имуществени процедури;
- съдебни и административни производства;
- доказване на идентичност пред банки, университети и работодатели.
Важно: различните държави и институции могат да имат специфични изисквания относно формата и актуалността на удостоверението. Затова е препоръчително тези изисквания да бъдат уточнени предварително.
Изисквания към документа за легализация на удостоверение за идентичност на имена
За легализация на удостоверение за идентичност на имена, издадено в България, обикновено е необходимо:
- оригинал на удостоверението или официално заверено копие;
- подпис на компетентното длъжностно лице;
- официален печат на издаващата община или орган;
- изходящ номер и дата на издаване.
Това са базовите условия, за да може документът да бъде признат от чуждестранни институции.
Практически съвети:
- Проверете дали всички варианти на имената са изписани ясно и коректно.
- Уверете се, че данните съвпадат с тези в личните документи и актовете за гражданско състояние.
- Много институции изискват удостоверението да е издадено в определен срок (напр. последните 3 или 6 месеца).
Официален превод на удостоверение за идентичност на имена
Когато удостоверението за идентичност на имена е предназначено за чужбина, то трябва да бъде преведено от заклет/оторизиран преводач. Официалният превод се изготвя на бланка на лицензирана агенция, с подпис на заклет преводач и печат на агенцията.
Особено внимание се обръща на:
- точното изписване и транслитерация на имената;
- правните формулировки, удостоверяващи идентичността;
- дати, подписи и печати.
В зависимост от държавата и институцията, преводът може да подлежи и на заверка от Министерството на външните работи на Република България.
Официална информация за легализациите е публикувана на сайта на
Министерство на външните работи на Република България.
Апостил за удостоверение за идентичност на имена
Ако държавата, в която ще се използва удостоверението, е страна по Хагската конвенция от 1961 г., обичайно се изисква поставяне на апостил. Апостилът удостоверява автентичността на подписа и печата на издаващия орган, така че документът да бъде признат в другите държави – страни по конвенцията.
Официален списък на държавите по Хагската конвенция е достъпен тук.
Същият режим се прилага и за български удостоверения за идентичност на имена, предназначени да произведат действие в тези държави.
Държави с двустранни договори за правна помощ
За част от държавите Република България има сключени двустранни договори за правна помощ, които освобождават удостоверенията за идентичност на имена от легализация с апостил. В тези случаи документът обикновено се признава след:
- удостоверяване от компетентния орган съгласно договора;
- официален превод на съответния език;
- заверка на превода, когато това е изискано от приемащата институция.
Информация за международните договори и режимите на признаване е достъпна чрез официалните източници на МВнР.
Консулска легализация за държави извън режима „апостил“
Когато държавата не е страна по Хагската конвенция и няма приложим двустранен договор, се прилага консулска легализация. Това е по-етапна процедура, която може да включва:
- заверка от Министерството на външните работи на издаващата държава;
- заверка от българско дипломатическо или консулско представителство;
- последваща заверка от Министерството на външните работи на Република България.
Конкретните стъпки зависят от държавата и от това дали в нея има българско посолство или консулство.
Удостоверение за идентичност на имена, издадено в чужбина и използвано в България
За да бъде валидно в България, удостоверение за идентичност на имена, издадено в чужбина, следва да бъде оформено според приложимия режим:
- апостил – за държави по Хагската конвенция;
- облекчен режим – при наличие на двустранен договор за правна помощ;
- консулска легализация – за всички останали държави.
След това документът се превежда на български език и при необходимост се заверява преводът.
Как да поръчате превод и легализация на удостоверение за идентичност на имена
За да стартирате процедурата, е достатъчно да ни изпратите сканирано копие или снимка на документа с ясно видими подписи и печати. Добре е да посочите:
- държавата и институцията, пред която ще се представя документът;
- езика за превод;
- дали желаете хартиен оригинал или електронно предаване.
Актуална информация за такси и ориентировъчни срокове ще намерите на страницата
Цени за преводи и легализация.
Ако не сте сигурни кой режим се прилага във вашия случай или имате специфични изисквания от чужда институция, можете да се свържете с нас за безплатна консултация чрез страницата
Контакти.
